Вълшебен звук, далечен смях, сълзи,
редуват се, надбягват се навеки,
умират и се раждат пак мечти,
и цял живот от някого обзети,

пътуваме из времето, летим
нагоре и напред, по ветровете,
обичаме и мразим, пак скърбим
за любовта, заминала далече.

Един живот и хиляди неволи,
една съдба и път предначертан,
родени боси, рехави и голи,
живеем в свят от други завещан.

Плевим го и оформяме по навик,
прищявка мимолетна, сън жадуван
творим и гоним, слабата ни памет
повтаря стари грешки и редува

съдбите ни, преплита ги, омайва
сърцето и душата, колко тихо
пред мен яви се нежна и потайна,
от този миг до теб да бъда близо

мечтая и копнея ден след ден,
и всяка нощ сънувам твойте устни,
усмивката ти, жаден, уморен,
отпивам ги, приятни, топли, вкусни.

С едничка дума, поглед, или жест,
отблъсквам те от себе си далече,
очите ти пак търся, болен, клет,
единствен лек, безмълвен и вълшебен.