Друг съм вече, по-стар, променен,
няма помен от детска наивност,
всеки полъх на новия ден,
от плътта ми отронва частица.

Разпилява ме тихо навред,
много бавно, прилежно, безшумно,
внася времето в хаоса ред,
из света безнадеждно изгубен.

И изчезвам, по глътка на час,
неусетно превръщам се в нищо,
в сива пепел, и в нота без глас,
в тишина, в жажда сладка, себична.

Появявам се тук, или там,
за минута и бързо се губя
из мъглата, безплътен и сам,
с малки стъпки напредвам по пътя.

Без посока и време вървя,
сякаш води пътеката стара,
към море от покой, тишина,
някой в края навярно ме чака.

Поздравления!

Поздрави от мен! :)