Илюзия, реалност и вълшебство,
три думи съчетани в кратък миг,
а времето отлита неусетно,
ръката стиска още празен лист.

А как копнея всичко да ти кажа,
безсмислени са думите, тежат
закътани в сърцето, крехка вяра
линее там, очите ми не спят,

когато нощем връщаш се с мечтите,
и всеки звук отеква като ехо,
пак двама сме, от погледите скрити
докосваш ме, косите галя нежно.

Безмълвни сме, а думите летят,
изливат се, препълнили сърцето,
обгръщат ме ръцете ти, шептят
очите твои пламенни куплети.

Илюзия е, знам, и ме боли
когато се събудя, някак тихо
наоколо е, ситен дъжд вали,
навън е тъмно, облачно и сиво.

Така се пише сутрин когато си сънувал будно... и си щастлив когато може да споделиш някой който разбира от метафори поетични... ;-)
Лекс

Илюзия е целият живот,
понякога е смях, а друг път рана
и няма ефективен антидот
за вечния копнеж, да крачат двама.

И крачат те по пътя си напред,
посоката си само разминават,
а устните й, сладки като мед,
жадуван блян за мене си остават.

Радвам се да видя, че и други сънуват наяве. :)
Благодаря, че се отби и поздрави!