Когато влезеш сутрин се усмихвам,
и топли нежно всеки дъх, трепти
в очите влага, гледам те притихнал,
чаровна, свежа, ярко пак блестиш.

Оглася тишината песен птича,
завъртат се посоки, цветове
обагрят всеки миг, сърцето срича,
прескача и тупти, и те зове.

И тихо е, искрица заблестява,
насочва ме към теб, жадуван бряг,
а мисълта рисува и създава
поредния измислен пъстър свят.

Докосвам те, потапям се в палитра,
нюансите преливат и изпълват
душата ми, картина след картина
редуват се и бързо се изплъзват.

А всеки миг оставя в мен следа,
от стъпките ти леки и изящни,
красива моя мъничка звезда,
минутите до теб са тъй прекрасни.