Всеки миг е живот, пълен с радост и крехка наслада,
всеки час е съдба, цяла вечност е, щом си до мен,
няма път или брод към сърцето ти, няма пощада,
ден и нощ търся жадно очите ти, в техен съм плен.

Няма помен от мен, само тихи акорди припяват,
като ситен дъждец те обсипват, чаровна и мила,
всеки път те очаквам с копнеж, и усмивка изгрява
вътре в мен, а море от желания нежно разлива

пак водите наоколо, бягат вълните, лудуват,
и разбиват се в бряг, тъй желан и обичан навред,
страст и болка се борят, тъга и наслада пируват
своя малка победа над мен, жилят огън и лед

из душата ми, сякаш треперя от студ и изгарям,
едновременно гасна и раждам се, пламък в тъма,
неусетно потъвам в мъгла, тихи думи повтарям,
но не чуваш сърцето ми пак, търся твойта ръка

и докосвам я леко, потръпвам и стена безмълвно,
гледам теб, моя нежна звездица, изгряла с деня,
всеки дъх мой нашепва признание тихо, несръчно,
ти си моята орис, надежда, искрица в нощта.