Събуждам се, а ти си още тук,
все в мислите ми, с весела усмивка,
очи затварям, устните без звук
прошепват твойто име и въздишка

рони се и тихичко пропада
в нищото, обгърнало света,
гледам те унесено, с наслада,
образ нежен в утринна сълза.

Няма те до мен, а те усещам,
с всеки дъх и полъх на нощта,
тръпна леко, изгрева посрещам
пак до теб, а твоята ръка

леко ме докосва, сякаш ехо
бавно гали кожата ми, топли
пламък тих сърцето, колко нежно
ме прегръщаш, а душата броди

в сън красив, изпълнен с твоя смях,
всяко кътче там е скъпо, свидно,
спомени безброй, далечен блян,
орис моя, толкова ми липсваш.