Към мен вървиш и сякаш се усмихва
небето горе, облачно и сиво,
а времето забавя ход, притихнал
очаквам те, чаровна, нежна, мила.

Очите жадно следват всяка стъпка,
на вятъра прегръдката студена
не пуска, а сърцето ми потръпва,
намусено, безмълвно ме упреква

за всеки миг пропуснат, неизказан,
за всеки изгрев, всяка нощ без теб,
тупти у мен, и сърди се, наказва
без звук и стон душата, бучка лед

расте и крепне, тихо се разстила,
смразява ме отвътре, ден след ден,
жарта превръща в пепел и покрива
с прахта ми този свят опустошен.

А ти си слънце, ярко и красиво,
докосват ме лъчите ти гальовно,
разпалват пламък гаснещ и умиращ,
в сърцето ми изстинало, бездомно.