Обърнах се и тръгнах, дълъг път
очаква ме и вие се из здрача,
усмивката ти като слънчев лъч,
пътува с мен и топлина позната

дарява нежно в спомени безчет,
танцуващи из вятъра край мен,
а всяка дума, всеки писан ред,
повтаря се в ума ми всеки ден.

Луната гледам с поглед заслепен,
и виждам твоя лик, така далечна
е също като теб, с глас уморен
все името ти нежно си нашепвам.

И носи ми надежда и покой
пак името ти, в ноти и куплети,
и всеки миг край тебе, ангел мой,
сърцето ми препуска в бяг лудешки.

Към теб търчи, не спира и не знае,
ни болка, ни умора, ни пощада,
и моли ден и нощ да ти призная,
за теб тупти, отвътре ме изгаря.