Понякога опитвам да забравя,
походката, очите ти красиви,
косите ти, усмивката омайна,
в смеха ти нежен нотките звънливи.

Понякога мечтая да се върна,
в годините отминали, далечни,
да те намеря там, да ме прегърнеш,
в обятията ти да чезна бавно, вечно.

Илюзия, химера, орис нежна,
нима не носят всички твоето име?
Очите ти даряват ми надежда,
утеха, цвят и радост в дните сиви.

До мен си всеки миг, мечта прекрасна,
все в мислите ми, в поривите скрити,
в сърцето ми, безплътна и изящна,
разпалваш огън в нощите ми, в дните.

И само ти, единствена, далечна,
ми даваш смисъл, повод да копнея,
на този свят, посърнал и обречен,
за тебе само дишам и живея.