Случаен ден, случаен град, случайна улица,
случайна среща, поглед бегъл, пламък,
и две сърца танцуват валс, макар без музика,
пиеса нова, стар сценарий сладък.

Един живот за две души, сами намерили
изгубен шанс и светлина, макар невидима,
мечти безброй политат пак, с крила разперени,
далечен бряг, и чака там сама любимата.

Нима единствено насън мечтите сбъднати,
намират път към своя дом, далеч прокудени
от мен и теб, повяхват пак за миг посърнали,
като листа от мощен вятър все обрулени.

Дори и сляп, безмълвен, глух, нали усещам те,
а всеки дъх лети към теб, сълзата следва го,
обърнат гръб, последен танц, така горещо е,
и ето пак един без друг, нима се срещнахме?

Река без брод, море без бряг, дъга олющена,
живот насън, безкраен град от сиви улици,
без теб съм нищо, сянка тиха и погубена,
защото ти си моя свят, родена с утрото.