Вървеше буболече по стената,
крачетата си движеше ритмично,
обърнато надолу със главата,

Косите й са нежен водопад,
целуват леко бялата й шия,
по раменете се полюшват в такт,

Усмивката ти нежно ме плени
и приюти сърцето ми бездомно,
погали леко моите мечти,

Сълзите ти са утринна роса,
даряват нежно бузите с целувки,
утеха те ти дават във тъга,

Живеела къртица на света,
в дълбока дупка в черната земя,
далеч от въздух чист и светлина,