Порутена къщурка в гъсталака,
забравена от своите стопани,
оставена във плен на самотата,
пропукана от спомени и рани.

Погледнах пак към старата камина,
събрах отвътре в шепа пепелта,
горяла през последната ни зима,
със огъня във нашите сърца.

Прашинките политат неусетно,
възкръснали с отминалите дни,
с парченцата от време мимолетно,
съдбата сложен пъзел пак реди.

Лицето ти опитвам да открия,
парченцата не пасват в пепелта,
и с поглед към луната вперен вия,
смразява се пак в жилите кръвта.

Отпусната плътта ми се размива,
наслагва се отново из прахта,
в огнището на нашата стихия,
живее в топъл спомен любовта.