Пред мен се появи като зората,
усмихната, и с румени страни,
докосна ме невинно по ръката,
погледна ме с омайващи очи.

Поведе ме към хоризонт далечен,
обгърнат от мъглата на мечти,
и в този миг на тебе бях обречен,
живот изпълнен с радост и сълзи.

Завръщам се в онази утрин ясна,
сърцето ми забързано тупти,
мелодията тиха, сладострастна,
от твоя глас в главата ми звучи.

И пак си там, тъй крехка и ефирна,
приседнала на моето легло,
усмивката ти нежна и немирна,
примамва ме, шепти ми на ухо.

Красива си, и толкова реална,
преливаш от енергия, живот,
все още чакаш, още си ми вярна,
видение, родено с кръв и пот.

Косата ми, наскоро побеляла,
отново галиш с обич и тъга,
прегръщам те, но въздухът остава
в ръцете ми, отронва се сълза.

Създадох те в копнежите си млади,
роди се в мен, прогони самотата,
в разрухата поникнаха ливади,
под пръстите ти цъфнаха цветята.

Не ме кори, че вече остарявам,
че чака дълго пак да се явя,
че ден след ден нарочно подминавам,
не спирам все пред твоята врата.

Сега съм тук, прегърбен, уморен,
отново търся твоята ръка,
един последен танц, последен ден
на този свят, води ме у дома.

След всяка обич, винаги остава
в сърцето или в паметта по нещо -
дали ще бъде спомен за жарава,
или за детски плаха първа среща...

Бях още аз хлапак, едва на седем,
когато срещнах първата любима,
мечтаех си за нея, неуверен
до осми клас, разцъфнала, красива. :)