Тишина, полъх нежен, копита,
две очи, поглед тъжен, сърна,
суха клечка пропука, полита
като изстрел, отекнал в нощта.

Силен рев надалече раздира,
като бич посребрената нощ,
две искри блясват ярко, намират
свойта плячка, надига се мощ.

А сърцето тупти като бясно,
всеки скок е борба за живот,
крива стъпка, подхлъзване, ясно...
Смъртоносен изгубен облог.

Суха клечка в тревата пропука,
втори път, без причина, сама,
тъжен вопъл, сълза, несполука,
плаче в шепите майка гора.

Звярът сит и доволен си ляга,
на тревата положил глава,
ден след ден, уморена тя страда,
хищник, плячка... Все нейни деца.