Сълзите ти са утринна роса,
даряват нежно бузите с целувки,
утеха те ти дават във тъга,
обсипват те със хиляди милувки.

Усмивката ти влезе в моя сън,
душата ми изпълни със покой,
смехът ти като чудно сладък звън,
накара ме да се почувствам твой.

По устните ти тича радостта
и поглед да откъсна аз не смея,
очаквам с нова трепет сутринта,
да зърна теб, по тебе аз копнея.

Очите ти привличат и разкайват,
прозорец са към свят така желан,
сърцето ми безпомощно омайват,
превръщат те в един прекрасен блян.

Очите ти щом зърнах се родих,
превърнах се във мъничка сълза,
търкулнах се и бавно се стопих,
на устните ти нежни във нощта.