Колко пъти се спъвам в тъма,
търся трескаво пътя към теб,
ще пълзя до зори из калта,
пипнешком ще те търся навред.

Не усещам ни болка ни студ,
а в сърцето ми огън гори,
ще преборя и дракона лют,
теб ще дирят все мойте очи.

Като вълк по следа от сърна,
душа вятъра с хищен копнеж,
аромата ти следвам в нощта,
ти си моят единствен стремеж.

С изподрани до кръв колене,
се провирам напред към целта,
а смехът ти звънлив ме зове,
с полъх нежен към мойта съдба.

И засилен в последен отскок,
хващам твоята крехка ръка,
но събуждам се плувнал във пот,
пак без теб, моя нежна сълза.