С милувка лека морската вълна,
размива бавно формата изящна,
оставена от твоята ръка,
на пясъка в илюзия прекрасна.

Обагрените слънчеви лъчи,
рисуват тихо нежния ти лик,
в красивите омайващи очи,
потъвам и се губя всеки миг.

Обгръща ме вълшебния ти смях,
политам като падаща сълза,
попивам в твойте устни във захлас,
до болка пак гори ме любовта.

Морето ни поема от брега,
люлее ни в прегръдката от страст,
а вятъра разнася песента,
която чувам в нежния ти глас.

А пясъка през пръстите изтича,
откъсва ме от сладките мечти,
сърцето ми безмълвно пак се врича,
в жената за която все тупти.