Пак галя леко твоите коси,
броя ги и разплитам до забрава,
в дъха ти, що сърцето ми гори,
изчезвам, даже спомен не остава.

Обгръща ме мъглата на греха,
сърцето ми лети в лудешки бяг,
докосвам те с безплътната ръка,
попивам в твоя нежен аромат.

Приемам всяка форма, всеки цвят,
обгърнал нежно твоята душа,
и в този нереален пъстър свят,
усещам как живея, как туптя.

И тук докосвам твоето сърце,
обгърнат от копнеж и топлина,
любувам се на твоето лице,
споделям всяка радост и тъга.

Понякога превръщам се в сълза,
отронена от твоите очи,
завръщам се за кратък миг в света,
с носталгия по миналите дни.