Дъждът се сипе тихо над полето,
а капките по теб се стичат нежно,
танцуваш с леки стъпки по сърцето,
не спирай цвете мое белоснежно.

И всяка твоя стъпка ме разтапя,
от всеки жест душата ми сълзи,
открехва се със скърцане вратата,
към пориви, копнежи и мечти.

Усещам как ме милва твойта песен,
обгръща ме с ухание и цвят,
отлитат зима, пролет, лято, есен,
край мен и теб, край малкия ни свят.

Потъвам във магията ти нежна,
отлита всичко тленно с пепелта,
и в пламъци изгаря безнадеждно,
с последен вопъл моята душа.

Политам като звезден прах в тъмата,
към облаците, сипя се с дъжда,
а всяка капка, късче от душата,
докосва те гальовно във нощта.