Постинг
17.09.2021 05:42 -
Сърце
От кал и прах, калявани в жарава,
сърцата следват своя нежен повик,
кървяща рана всеки ден остава,
у теб и мен, в безумния ни полет.
Една мечта, задъхано потъва,
в душата ми, захвърлена в съня,
там тъмно е, не иска все да съмва,
разтварям се в зловеща тишина.
И пусто е, тъй черно и самотно,
копнея да настъпи пак деня,
да дишам, чувствам, ям като животно,
да стене в удоволствие плътта.
Но няма плът в тъмата непрогледна,
докосвам те единствено с душа,
да можех само в скута ти да легна,
да слушам на смеха ти песента.
Сърцето... Тази помпа на кръвта ни,
подвежда ни, насочва ни, убива,
едни дарява с ласки нежелани,
а други, с водопад от страст облива.
И мъчи ме, пак тупа в този ритъм,
когато видя твоите очи, ръцете ти
когато ме докоснат, пронизва като гръм
жадуван болка, разтапя ме в нозете ти, гори...
сърцата следват своя нежен повик,
кървяща рана всеки ден остава,
у теб и мен, в безумния ни полет.
Една мечта, задъхано потъва,
в душата ми, захвърлена в съня,
там тъмно е, не иска все да съмва,
разтварям се в зловеща тишина.
И пусто е, тъй черно и самотно,
копнея да настъпи пак деня,
да дишам, чувствам, ям като животно,
да стене в удоволствие плътта.
Но няма плът в тъмата непрогледна,
докосвам те единствено с душа,
да можех само в скута ти да легна,
да слушам на смеха ти песента.
Сърцето... Тази помпа на кръвта ни,
подвежда ни, насочва ни, убива,
едни дарява с ласки нежелани,
а други, с водопад от страст облива.
И мъчи ме, пак тупа в този ритъм,
когато видя твоите очи, ръцете ти
когато ме докоснат, пронизва като гръм
жадуван болка, разтапя ме в нозете ти, гори...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене