Затихваща мелодия умира,
прегърнала за сбогом красотата,
от този свят безследно си отиват
от хората доброто, топлината.

А с тях и ние пътниците боси,
погазили живота си с наслада,
и бърза всеки здраво да залости
душата си копнееща пощада.

А тя горката клетница безмълвна,
заспала кротко сънища сънува,
доволна и спокойна, че безсмъртна
ще бъде вечно, хърка и кротува.

Разменяме обидите на воля,
лепим си етикети с надпис, цвят,
играем шумно жалката си роля,
на сцената на непонятен свят.

И жертви сме на свойта суета,
робуваме на странности, заблуди,
подхвърлят ни отровните зрънца,
кълвем лъжата жадно като луди.

И луди сме, и аз, и ти, и вие,
един на друг сме стиснали гърлата,
а нещо закърняло бавно гние,
изпълнило пространството в главата.