Всеки цвят, всяка форма край мен,
ми напомня за теб, че те има,
всеки дъх, всеки полъх студен,
ме изгаря отвътре, не спира.

Всеки миг, всеки поглед напред,
ме отнасят към теб, пак рисувам
твоя лик, сякаш огън и лед
в мен се борят, отново сънувам

друг живот, нереален сюжет,
невъзможен, безкраен, далечен,
ароматен и пъстър букет,
блян прекрасен, жадуван, обречен.

Неусетно изчезвам без звук,
и притихвам, потъвам дълбоко
в сивотата, безмълвен и глух,
ден след ден отминава живота.

Само нощем се будя в съня,
и живея с усмивка и радост,
там отпивам от теб любовта,
с аромат на канела и младост.