Постинг
10.10.2020 19:51 -
Кестен
На хълма обрасъл с трева
и брулен от вятър студен,
стар кестен полюшва листа,
в земята добре вкоренен.
Оглеждал света от високо,
издигнал корава снага,
в земята проникнал дълбоко,
мечтаел си за вечността.
Под него тревите зелени,
от сока му мъдър отпиват,
пропуска лъчи уморени,
понякога в тях да попиват.
Годините бързо минават,
от старото мощно дърво,
напукани клони остават,
ненужно стърчащо стъбло.
И всичките жълти листа,
отдавна са вече окапали,
напразно стеле в самота,
дървото прогнило снагата си.
Безсмислено сянката пада,
над малките китни цветя,
не бива дървото да страда,
че никне под него трева.
и брулен от вятър студен,
стар кестен полюшва листа,
в земята добре вкоренен.
Оглеждал света от високо,
издигнал корава снага,
в земята проникнал дълбоко,
мечтаел си за вечността.
Под него тревите зелени,
от сока му мъдър отпиват,
пропуска лъчи уморени,
понякога в тях да попиват.
Годините бързо минават,
от старото мощно дърво,
напукани клони остават,
ненужно стърчащо стъбло.
И всичките жълти листа,
отдавна са вече окапали,
напразно стеле в самота,
дървото прогнило снагата си.
Безсмислено сянката пада,
над малките китни цветя,
не бива дървото да страда,
че никне под него трева.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене