Замълчи, не ми казвай не мога,
не отнемай надеждата плаха,
знам защо си намусена, строга,
не съзирай у мене заплаха.

Аз живея със тази надежда,
ден и нощ я прегръщам, подхранвам,
все към теб моят път ме отвежда,
как сърцето назад да командвам.

Не отбягвай очите ми вечно,
прочети ги, недей да се криеш,
погледни ме, дори да е гневно,
даже всяка мечта да разбиеш.

Аз съм тук и ще бъда до теб,
не съвсем и не както го искам,
на сърцето си дал съм обет,
да го слушам, подкрепям, да дишам.

В своя свят ти ме пусна отдавна,
с тебе чувствам, живея и плача,
тук щастлив съм в краката ти паднал,
а душата ми с теб е след здрача.