Постинг
25.08.2021 05:06 -
Седем
Седем въглена парят в краката,
смъкват кожата дълги камшици,
към луната пак вие душата,
а телата с чаршаф са покрити.
Седем спомена, трудно забравени,
като сянка ни следват прегърбени,
а сърцата ни пусти, покварени,
в локва кал се търкалят омърляни,
Седем жертви в делата ни минали,
още стенат, потънали в болката,
а заветите древни, погинали,
нечетливи са вече за хората.
Седем тежки въздишки във вятъра,
се препъват с товара на времето,
теглим бавно до тях ние камъка,
всеки дърпа частица от бремето.
Седем корена спъват краката,
та нали всеки грях се прощава,
и нали е безсмъртна душата,
даже тънеща в грях и поквара.
Седем грешки, очакващи прошка,
недостъпна, мълчаща в тъмата,
седем пъти превита от болка,
се усуква на клада душата.
Седем мисли в главата препускат,
надпреварват се, блъскат се, падат,
стискат гърлото, здраво, не пускат,
тропат с мен по вратите на Ада.
смъкват кожата дълги камшици,
към луната пак вие душата,
а телата с чаршаф са покрити.
Седем спомена, трудно забравени,
като сянка ни следват прегърбени,
а сърцата ни пусти, покварени,
в локва кал се търкалят омърляни,
Седем жертви в делата ни минали,
още стенат, потънали в болката,
а заветите древни, погинали,
нечетливи са вече за хората.
Седем тежки въздишки във вятъра,
се препъват с товара на времето,
теглим бавно до тях ние камъка,
всеки дърпа частица от бремето.
Седем корена спъват краката,
та нали всеки грях се прощава,
и нали е безсмъртна душата,
даже тънеща в грях и поквара.
Седем грешки, очакващи прошка,
недостъпна, мълчаща в тъмата,
седем пъти превита от болка,
се усуква на клада душата.
Седем мисли в главата препускат,
надпреварват се, блъскат се, падат,
стискат гърлото, здраво, не пускат,
тропат с мен по вратите на Ада.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене