Всеки лист, всеки цвят, всеки дъх,
ме измъчват със нежните ласки,
всяко цвете, тревичка и мъх,
оцветени са в твоите краски.

Всяка хапка и глътка вода,
няма вкус, нещо в мене променя,
всяка спряна насила сълза,
прави буйната кръв по-солена.

Всеки бряг, всяка морска вълна,
ми шептят за света ми погубен,
влязох в гъстата тъмна гора,
скитам там в нова роля изгубен.

Всеки спомен потънал в забрава,
ме спохожда неканен във мрака,
не прощава, гори ме в жарава,
драска с нокти, мълчи и очаква.

Всеки миг, всеки час, всеки ден,
се промъкваш във моите мисли,
вече друг съм, по-твърд, променен,
по-студен, нямам помисли чисти.

Всеки ден, всеки миг, всеки час
постепенно, без звук, ни променя
и ограбва спокойно от нас
чистота или свежест зелена...

Ала корена в нас си стои,
пуска нови филизи на воля,
щом поливат го често сълзи,
от копнеж, самота, и неволя.