Понякога приличаш ми на спомен,
на облак бял и нежен в небесата,
от вятъра в просторите подгонен,
посипал дъжд от радост по земята.

Не мога аз с ръце да те достигна,
а всеки ден се къпя в твоя поглед,
и нощ след нощ въртя се без да мигна,
разперил пак мечтите си за полет.

Когато се усмихваш уморено,
прегръщам те във мислите си нежно,
а всяко късче лед неразтопено,
забожда се в сърцето болно, грешно.

Когато тръгваш с поглед те изпращам,
душата ми пълзи по твойте стъпки,
докосвам те, през кръста те обхващам,
в мечтите си наперени и дръзки.

Пред твоята врата заспива нощем,
целувката изпратена с въздишка,
там спи щастливо, сън сънува още,
до твоята божествена усмивка.