Постинг
18.10.2021 04:49 -
Точка на пресичане
Бистро поточе извира и гали земята,
носи наслада и радост за горските твари,
рибки подскачат, прелитат за миг над водата,
чуват се песен и смях, неуморни жътвари.
Конче препуска в полето, къде ли отива,
носи в галоп вест потайна към своята цел,
чака го нейде в гората една Самодива,
тихо из храстите крие се стар менестрел.
Няма покой за сърцата, затупали лудо,
нито годините могат да спрат този бяг,
тъй е устроен света, да не мислим за друго,
тайно жадуваме само за пристан и бряг.
Диви копнежи, прекрачили граници писани,
с кончето тичат, блъскат се в яростен танц,
гледаме двама напред, и с надежда, умислени,
тихо затварям очите си, виждам те пак.
Стигнахме точка пресечна, нима не съзнавах,
колко е трудно по пътя си пак да вървя,
всяка последвала крачка така огорчава,
тежка заблуда пробужда се в мойта душа.
Стъпка по стъпка напред, неуверено, плахо,
вече зад мен си, и всяка надежда замира,
миг от небето дарен си, усещане свято,
нежна и топла мъгла пак пътеката скрива.
Тъй е голяма земята, красива и обла,
спомен останал в забвение, миг топлина,
срещнеш ли някога пътьом душата си сродна,
пее сърцето, и тупа по-бързо в гръдта.
носи наслада и радост за горските твари,
рибки подскачат, прелитат за миг над водата,
чуват се песен и смях, неуморни жътвари.
Конче препуска в полето, къде ли отива,
носи в галоп вест потайна към своята цел,
чака го нейде в гората една Самодива,
тихо из храстите крие се стар менестрел.
Няма покой за сърцата, затупали лудо,
нито годините могат да спрат този бяг,
тъй е устроен света, да не мислим за друго,
тайно жадуваме само за пристан и бряг.
Диви копнежи, прекрачили граници писани,
с кончето тичат, блъскат се в яростен танц,
гледаме двама напред, и с надежда, умислени,
тихо затварям очите си, виждам те пак.
Стигнахме точка пресечна, нима не съзнавах,
колко е трудно по пътя си пак да вървя,
всяка последвала крачка така огорчава,
тежка заблуда пробужда се в мойта душа.
Стъпка по стъпка напред, неуверено, плахо,
вече зад мен си, и всяка надежда замира,
миг от небето дарен си, усещане свято,
нежна и топла мъгла пак пътеката скрива.
Тъй е голяма земята, красива и обла,
спомен останал в забвение, миг топлина,
срещнеш ли някога пътьом душата си сродна,
пее сърцето, и тупа по-бързо в гръдта.
Пътища много пресичат се - срещи, раздели...
Крие се в тях много болка, но носят и смях.
Точка пресечна остава в душите ни бели,
само за спомен и тайната мисъл за грях.
цитирайКрие се в тях много болка, но носят и смях.
Точка пресечна остава в душите ни бели,
само за спомен и тайната мисъл за грях.
Тайните мисли кротуват на топло в сърцето,
нощем измъкват се тихо, и дълго лудуват,
всяка си търси другарче игриво, с което
могат на воля с усмивки и глъч да пируват.
цитирайнощем измъкват се тихо, и дълго лудуват,
всяка си търси другарче игриво, с което
могат на воля с усмивки и глъч да пируват.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.