Зеленината бързо се множи,
тесен път сред гъстата дъбрава,
птичи песни, розов храст, треви,
всяка горест тъне тук в забрава.

Няма град, ни скрупули безброй,
всеки миг свещен е сред листака,
всеки час ми носи мир, покой,
нежно галят спомени душата.

Всяка дума, казана от теб,
тук при мен се връща умножена,
всеки жест, изящен пирует,
кара ме да тръпна и да стена.

Чуден кът за двама сътворих,
пълен с цвят и нежни аромати,
чакам търпеливо с шепот тих,
жаден търся вечно любовта ти.

Ти си тук, наоколо и в мен,
всеки ден и всяка нощ усещам
твоя дъх, и устни с вкус на крем,
карамел и орехи, с надежда.

Всеки има своя таен свят,
в който, на мечтите на крилата,
чувства с е обичан и богат,
в нежната прегръдка на гората.

И където чака търпеливо
някого, с желание и радост,
мисли бродят палаво, игриво,
спомен от избягалата младост.