Как хубаво е пак да си наблизо,
да те усещам с всеки дъх горещ,
да те докосвам, сякаш без да искам,
нарочно, мимолетно, ден след ден.

Как хубаво е сладките ти устни,
да се усмихват, даже не на мен,
да ги усещам, пламенни и вкусни,
в представите си, слаб и покорен.

Как хубаво е, щом погледнеш тихо,
в очите ми, дочувам нежен звън,
прегръщам те, отвръщаш ми свенливо,
за кратък миг те имам, сякаш в сън.

Как хубаво е утрото ми ранно,
когато идваш, песен в мен звучи,
щом чуя твоя глас, потъвам бавно,
отпускам се и давя се в мечти.

Как хубав е животът, щом те срещнах,
макар и късно, сладко е, горчи,
все жадно бие, бързо и горещо,
сърцето ми, за твоите очи.