Калинки, тъй примамливи, прекрасни,
блузката ти карат да потрепва,
три на брой, унасят ме приятно,
плувам пак в мечтите неусетно.

С твоя дъх се движат и живеят,
миг красив, изпълнен с нежен звън,
а сърцето припка и си пее,
всеки ден край теб е сбъднат сън.

Три калинки, колко ти отиват,
всеки цвят прелива от дъгата,
къпе те и нежно се разлива,
спуска се по своя път сълзата.

Всеки час животът е по-цветен,
щом те видя, времето поспира,
миг наслада, кратък и обречен,
порив нов се ражда и умира.

Три калинки влязоха в съня ми,
там край теб танцуват и летят,
моя нежна орис, тъй желана,
в твоя пламък жадно все горя.