Няма ме тук, огледалото лъже, подвежда,
гледам отсреща в очите човек непознат,
моля се тихо отново да тупа сърцето,
щом те погледна да чувам мелодия пак.

Моля се сляпо в нощта да изгрее усмивка,
чудна камбана да бие в ума непреклонен,
болка и радост, надежда, повяхнала китка,
пак да ме водят към теб, неуморен, бездомен.

Моля се, вече не знам. не усещам, не мога,
просто пристъпвам напред уморено, насила,
бавно потъвам в прегръдка зловеща, греховна,
чезна за миг, избледнявам, неволно умирам.

Моля се там, накъдето душата отлита,
пак да открия живот и пътека, посока,
нещо безценно и свято от мен си отива,
тихо се буди от сън изгладняло животно.

Моля се, вече не моля, а искам, отнемам,
кротко заспа любовта, неподправена, чиста,
няма ме тук, огледалото лъже, подвежда,
гледат отсреща студено очите на хищник.