Размивана от времето следа,
потънала отдавна в тишината,
оставена от твоята ръка,
прогонила далече самотата.

Откъсната от спомените сянка,
наоколо не спира да кръжи,
унася ме в поредна сладка дрямка,
докосват ме пак твоите коси.

Безцветните заглъхнали картини,
превърнали живота в рутина,
обагрени във цветове любими,
с мелодия завръщат се в съня.

Прекрасен сън когато си до мен,
безличен дар живота е без теб,
от устните ти нежни запленен,
горя нощес, сковава сутрин лед.

И всеки ден проточва се в година,
далечна моя мъничка звезда,
за мене ти си моята родина,
единствено до теб съм у дома.