Късен час, и отново раздяла,
всяка мисъл неволно полита,
следва теб, и обгръща те цяла,
мрежа нежна в копнежи изплита.

Светли щрихи рисува душата,
пуста дупка без твойта усмивка,
всеки цвят, що погубва сланата,
пак цъфти, щом те зърна, любима.

Нежен вопъл разнася мъглата,
всяка сутрин пробужда сърцето,
колко сладка по теб е тъгата,
всеки ден в твоя свят е вълшебство.

Колко пъти поглеждам те жадно,
а ръцете ми леко треперят,
допир кратък разтапя ме бавно,
път към теб търся пак, ще намеря.

Нежен спомен в съня ми остана,
полъх лек, миг щастлив и обречен,
а мечтата, да бъдем с теб двама,
прави всеки мой дъх по-човечен.

Във всичките ти стихове диша любов, Тонка.
Все така вдъхновен бъди.

Има смисъл. Дори безнадежна,
любовта е красива и свята -
носи полъх прекрасен на нежност
и пробужда у нас добротата.

А надеждата в нас не умира,
щом усмивка дари ми в зори,
всеки миг се проточва, замира,
пламък нежен в сърцето гори.

Поздрави от мен :)