Червено-жълти пламъци танцуват,
на хоризонта в пустата земя,
един след друг завъртат се, лудуват,
най-верните другари на смъртта,

която често тихо навестява,
и теб и мен, и всекиго в съня,
докосва ни за миг и ни оставя
да се събудим свежи сутринта.

Не помним и не искаме да знаем,
какво се случва с нас, когато спим,
отнесени от този свят нехаем,
в нощта спокойна просто си лежим.

Безплътната душа на воля броди,
из нашите копнежи и мечти,
укрепва там и пламенно се бори,
надежда нова в нас да се роди.

И всеки ден е нов живот, подарък,
безкористен и нежен топъл жест,
дали ще го превърнем в порив сладък,
или в капан повтарящ се, злочест?

От нас зависи всеки буден миг,
да бъде лек за болка и неволя,
и всеки ден, прекрасен и честит,
да изберем любимата си роля.

От ролите сме вече уморени -
изгубихме се в хиляди лъжи,
забравили, че всъщност сме родени,
за да сме себе си. А другото тежи.

Но всеки ден, и с всеки друг е роля,
с едни съм звяр, за други ангел чист,
понякога съм вятър, друг път ровя
подземните недра в съня си жив.

Хубаво е!
Но още по-забавни репликите ви. Поздрави!

Благодаря! Радвам се да те видя отново тук.
Поздрави!