Миг крилат, сладък сън, красота,
всяка тъжна въздишка затихва,
грейва пак с чуден звън радостта,
щом посрещнеш ме сутрин с усмивка.

Всеки път сякаш пръв е, нали,
като блян изживян се повтаря,
ти си тук, пак до мен и гори
пламък нежен, душата ми сгрява.

Аромат на отвара вълшебна,
ме обгръща край теб от зори,
а очите ти щом ме погледнат,
блус за двама в главата звучи.

Ти си сън в мойте будни мечти,
топлина, що дарява живот,
блага вест, колко нежност струи
от очите ти, пълни с любов.

Само с поглед разтапяш ме бавно,
и изгарям, превърнат в жарава,
а сърцето ми търси те, жадно
все за теб си тупти, не престава.

Упорито сърце. И немирно!
Даже седмици цели да плаче,
на инат да обича не спира
и капризната муза си тачи.

Тя е моята орис вълшебна,
неподправена, свежа, омайна,
пъстро цвете, зора ненагледна,
моя радост и тръпка потайна.