Не търси ме сред улици прашни,
нито в книги, списания, филми,
нямам място сред вещи изящни,
полъх тих съм из бурите силни.

Като лека безшумна въздишка,
се родих аз, от твоите устни,
зърнах твоята нежна усмивка,
потанцувах в косите ти буйни.

През прозореца волно политнах,
към простора навън, необятен,
свободата във полет обикнах,
бриза морски ми стана приятел.

Често нощем при теб се завръщам,
с аромата на сънна отвара,
сядам тихо, с ръце те прегръщам,
пак пробожда ме болката стара.

Пак за твоите устни мечтая,
в тях родих се, за тях все копнея,
свободата, простора, безкрая,
са безвкусни, без теб щом живея.

Всеки търси по нещо и иска
сън и миг, светлина, зарево...
И понякога, даже си мисли,
че наистина знае какво :)

Затова загреби с пълни шепи,
от живота, препуснал напред,
наслади се на устните меки,
що ти пращат въздишки безчет :)